Как ме лекуваха във Великобритания
Вижте по какъв начин работи една средностатистическа болница на Острова
Внимателни, спокойни, излъчващи угриженост. Залата на незабавна помощ е изпълнена с заболели хора, насядали в десетките комфортни столове. Записаха ме под номер 160. Когато влязохме, бе 19 ч. Когато си тръгнахме, беше 3 ч. сутринта. Всеки бе пристигнал за помощ, всеки чакаше търпеливо своя ред. Никой не измрънка, никой не изропта, тъй като в подредените десетки кабинети преглеждаха хора. Когато чуеш името си, на първо време те извикват в кабинет, в който ти мерят кръвното и температурата.
Следващото повикване е за кръвен тест. Внимателно и умерено правят процедурата. Следва фотография със актуален рентген. Когато резултатите са подготвени, неврологът те кани за обзор в кабинета. Изпълняваш наложителните извършения и даже единствено при едно да се затрудниш, лекарят към този момент има проект да те изпрати за обзор в болница, където да решат дали се постанова скенер или не. Междувременно лекарят е дал предопределение за инжекция в рамото ми за облекчение на положението.
Часът е към този момент 24. От личния състав на клиниката се появява жена с количка, заредена със сандвичи, вафли, бисквити, кафе, чай, мляко, минерална вода. Жената кани всеки да си вземе, каквото му душа желае. Не посегнах към нищо, тъй като душата ми се бе свила в очакване на резултатите. За всяко проучване са нужни два часа.
Слава Богу, нямаше нищо притеснително в фотографията и кръвния тест. Но поради единственото упражнение, което направих и изохках, лекарката ме насочи към болничното заведение за идващия ден. Държеше всичко да се обясни. Беше към този момент един след среднощ. Жената с количката мина още веднъж, канейки общително хората. В залата имаше всевъзможни случаи. Един плюеше кръв, друга паднала и от носа ѝ кръвта шуртеше като чешма. Помислих, че най-малко най-тежките случаи би трябвало да бъдат отделени някак си от останалите. Минах през 5-6 кабинета. Никъде не ми желаеха и стотинка, както бе в България. Плащаш за всяко проучване, тъй като от дълго време е забравено, че лекуването по конституция е гратис.
Пиша тези редове и мисля за лекарите, които познавам, които лекуват със същата добрина, искреност и точност и които порочната система на алчни ръководещи не можа да промени. Имената на британските лекари четях на баджовете им. Имената на българските лекари остават надълбоко в сърцето ми и по този начин ще е, до момента в който съм на този свят, тъй като те ми демонстрираха искреност, професионализъм, топлина и безрезервност и аз през сълзи и с доста любов желая да назова техните имена: доцент Явор Иванов, доктор Цаня Попова, доцент Маргарита Влахова, доктор Димитър Недков, доктор Любомир Янкулов, доктор Снежана Досева, доктор Макавеева и Н. Опров. Всички те лекуват най-много с добрина, която се помни до живот!
Валерия Стефанова, Лондон за вестник Ретро
Внимателни, спокойни, излъчващи угриженост. Залата на незабавна помощ е изпълнена с заболели хора, насядали в десетките комфортни столове. Записаха ме под номер 160. Когато влязохме, бе 19 ч. Когато си тръгнахме, беше 3 ч. сутринта. Всеки бе пристигнал за помощ, всеки чакаше търпеливо своя ред. Никой не измрънка, никой не изропта, тъй като в подредените десетки кабинети преглеждаха хора. Когато чуеш името си, на първо време те извикват в кабинет, в който ти мерят кръвното и температурата.
Следващото повикване е за кръвен тест. Внимателно и умерено правят процедурата. Следва фотография със актуален рентген. Когато резултатите са подготвени, неврологът те кани за обзор в кабинета. Изпълняваш наложителните извършения и даже единствено при едно да се затрудниш, лекарят към този момент има проект да те изпрати за обзор в болница, където да решат дали се постанова скенер или не. Междувременно лекарят е дал предопределение за инжекция в рамото ми за облекчение на положението.
Часът е към този момент 24. От личния състав на клиниката се появява жена с количка, заредена със сандвичи, вафли, бисквити, кафе, чай, мляко, минерална вода. Жената кани всеки да си вземе, каквото му душа желае. Не посегнах към нищо, тъй като душата ми се бе свила в очакване на резултатите. За всяко проучване са нужни два часа.
Слава Богу, нямаше нищо притеснително в фотографията и кръвния тест. Но поради единственото упражнение, което направих и изохках, лекарката ме насочи към болничното заведение за идващия ден. Държеше всичко да се обясни. Беше към този момент един след среднощ. Жената с количката мина още веднъж, канейки общително хората. В залата имаше всевъзможни случаи. Един плюеше кръв, друга паднала и от носа ѝ кръвта шуртеше като чешма. Помислих, че най-малко най-тежките случаи би трябвало да бъдат отделени някак си от останалите. Минах през 5-6 кабинета. Никъде не ми желаеха и стотинка, както бе в България. Плащаш за всяко проучване, тъй като от дълго време е забравено, че лекуването по конституция е гратис.
Пиша тези редове и мисля за лекарите, които познавам, които лекуват със същата добрина, искреност и точност и които порочната система на алчни ръководещи не можа да промени. Имената на британските лекари четях на баджовете им. Имената на българските лекари остават надълбоко в сърцето ми и по този начин ще е, до момента в който съм на този свят, тъй като те ми демонстрираха искреност, професионализъм, топлина и безрезервност и аз през сълзи и с доста любов желая да назова техните имена: доцент Явор Иванов, доктор Цаня Попова, доцент Маргарита Влахова, доктор Димитър Недков, доктор Любомир Янкулов, доктор Снежана Досева, доктор Макавеева и Н. Опров. Всички те лекуват най-много с добрина, която се помни до живот!
Валерия Стефанова, Лондон за вестник Ретро
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ